2.04.2011 г., 18:20

Тя

1K 0 3

Тя е, знам, красива птица

с нежни алени криле.

Щом докосне те веднъж, 

отвежда те към други светове.

 

Тя е, знам, омайна песен,

мелодия и тишина.

Тъй истинска, а тъй неземна,

сочи пътя ти в нощта.

 

И като птицата - свободна,

в ръцете ти притихва Тя.

И умира бездиханна,

тъй както стихва песента.

 

Сега аз зная, че е птица,

но с жарки, огнени криле.

Щом докосне те веднъж,

оставя белези във теб.

 

И зная, да, че е и песен,

но и гробна тишина.

И струва ли си да летиш,

щом ще стихне пак в нощта...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...