Тя е, знам, красива птица
с нежни алени криле.
Щом докосне те веднъж,
отвежда те към други светове.
Тя е, знам, омайна песен,
мелодия и тишина.
Тъй истинска, а тъй неземна,
сочи пътя ти в нощта.
И като птицата - свободна,
в ръцете ти притихва Тя.
И умира бездиханна,
тъй както стихва песента.
Сега аз зная, че е птица,
но с жарки, огнени криле.
Щом докосне те веднъж,
оставя белези във теб.
И зная, да, че е и песен,
но и гробна тишина.
И струва ли си да летиш,
щом ще стихне пак в нощта...
© Велислава Всички права запазени