16.02.2015 г., 22:19

Тя

991 0 2

Тя от всичко друго е различна,
озарява света със светлина
и на никоя друга не прилича -
приказна фея, самодива или жена.

 

Тя от всичко друго се откроява,
къпе се във ефирност, красота
и светът ти мигом преобразява
щом огледаш се в нейната душа.

 

Тя пред всичко друго изпъква,
струи от нея свежест, доброта,
мислите ти мрачни тя отмъква,
залива ги с изящна пъстрота.

 

Тя веднага всеки впечатлява,
с усмивката си нежна, с прелестта,
със замах страховете уморява,
оцветява ярко реалността.

 

Тя денят ти като слънце озарява
губиш се в нейния чар, топлота,
сърцето ти с магия покорява,
променя в устата ти вкуса.

 

Тя всеки като заклинание завладява,
със своята разкошна бадемова коса,
ледовете в тебе страстно разтопява,
буди и подклажда в тебе пролетта.

 

Тя за теб е може би непозната
и не виждаш в нея всичко това,
но няма друга като нея на света,
тя е началото и краят, тя е любовта...

 

П.П.

 

И запомни тя си ти и ти си тя

и може би няма да си с мен никога,
но аз те прегръщам и ти благодаря,
че съживи моето сърце и моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станчо Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Г-н Шопов, добре дошли в Откровения. Надявам се тук да откриете поезията, по която бленувате. Благодаря Ви за времето и енергията, които сте вложили в прочита на написаното от мен. И за финал ще Ви пожелая да не робувате на наложените догми, предрасъдъците, които Ви раздират и да намерите начин да изразязявате себе си.
  • Мисля, че не подхожда на мъж (съдейки по името) да пише такива стихотворения. Пожелавам ти някой ден, когато възмъжееш,да откриеш една друга, по-красива поезия - тази на реалния живот и на реалните човешки образи.

    Поздрави,
    Петър

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...