16 feb 2015, 22:19

Тя

990 0 2

Тя от всичко друго е различна,
озарява света със светлина
и на никоя друга не прилича -
приказна фея, самодива или жена.

 

Тя от всичко друго се откроява,
къпе се във ефирност, красота
и светът ти мигом преобразява
щом огледаш се в нейната душа.

 

Тя пред всичко друго изпъква,
струи от нея свежест, доброта,
мислите ти мрачни тя отмъква,
залива ги с изящна пъстрота.

 

Тя веднага всеки впечатлява,
с усмивката си нежна, с прелестта,
със замах страховете уморява,
оцветява ярко реалността.

 

Тя денят ти като слънце озарява
губиш се в нейния чар, топлота,
сърцето ти с магия покорява,
променя в устата ти вкуса.

 

Тя всеки като заклинание завладява,
със своята разкошна бадемова коса,
ледовете в тебе страстно разтопява,
буди и подклажда в тебе пролетта.

 

Тя за теб е може би непозната
и не виждаш в нея всичко това,
но няма друга като нея на света,
тя е началото и краят, тя е любовта...

 

П.П.

 

И запомни тя си ти и ти си тя

и може би няма да си с мен никога,
но аз те прегръщам и ти благодаря,
че съживи моето сърце и моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станчо Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Г-н Шопов, добре дошли в Откровения. Надявам се тук да откриете поезията, по която бленувате. Благодаря Ви за времето и енергията, които сте вложили в прочита на написаното от мен. И за финал ще Ви пожелая да не робувате на наложените догми, предрасъдъците, които Ви раздират и да намерите начин да изразязявате себе си.
  • Мисля, че не подхожда на мъж (съдейки по името) да пише такива стихотворения. Пожелавам ти някой ден, когато възмъжееш,да откриеш една друга, по-красива поезия - тази на реалния живот и на реалните човешки образи.

    Поздрави,
    Петър

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...