29.09.2010 г., 20:35

Тя...

1.2K 0 0

Tя…

 

Някъде зад черния плащ

се крие малкото момиче.

В нейния свят, толкова агонизиращ,

тя търси малко топлина...

 

Говори тя все за чудовища, за кръв

и предсказва кой ще умре пръв…

Гласът ù претопен е вече

от всички подигравки и лъжи…

 

Болката напира в нея,

сякаш е в някаква епопея,

тя не може да забрави

и изкарва наяве всички мрачни спомени…

 

Необятни сърца тя е покорила,

ужасни хора е победила,

но сега тя бори се със любовта

и не може да спечели битката…

 

27.09.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грозното Патенце Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...