22.11.2015 г., 23:41

Тя

399 0 0

                                                 ТЯ

 

Тя е майката на моите деца,

тя била, била е за мен Една,

жена, любима, но не е сега.

Една Любов превърнала се в омраза.

Какъв баща си ти, та ни заряза?

 

Това си ти, любима, нявга за мен,

сега си само майка на моите деца,

сега съм с друга жена, ще бъда откровен.

 

Но зная някъде далече туптят две сърца,

на две любими, малки същества.

Това са Нашите Деца.

 

Родени с любов. Защо получи се така?

Навярно Вината не е Една.

 

Защо обръщам се с ТЯ.

Защото тя е майка на Нашите деца.

Защото тя не винаги за мен била е тя,

тя бе за мен любима, мила и жена.

 

Къде е Вярата, когато затихва Любовта?

Това въпроса е! Зададен късно може би Сега!

Децата растат игриви, палави, щастливи,

две малки същества, сега пораснали деца.

 

Щастливи казвам но дали го чувствам аз така?

Да до майка си, но далеч от татко си Сега!

Растат и ще пораснат с нашите гени

и нашата кръв тече по техните вени.

Но никога не ще бъде Така както Някога.

Аз Уважавам я, Тя майка е на Нашите Деца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...