ТЯ

Тя е майката на моите деца,

тя била, била е за мен Една,

жена, любима, но не е сега.

Една Любов превърнала се в омраза.

Какъв баща си ти, та ни заряза?

Това си ти, любима, нявга за мен,

сега си само майка на моите деца,

сега съм с друга жена, ще бъда откровен.

Но зная някъде далече туптят две сърца,

на две любими, малки същества.

Това са Нашите Деца.

Родени с любов. Защо получи се така?

Навярно Вината не е Една.

Защо обръщам се с ТЯ.

Защото тя е майка на Нашите деца.

Защото тя не винаги за мен била е тя,

тя бе за мен любима, мила и жена.

Къде е Вярата, когато затихва Любовта?

Това въпроса е! Зададен късно може би Сега!

Децата растат игриви, палави, щастливи,

две малки същества, сега пораснали деца.

Щастливи казвам но дали го чувствам аз така?

Да до майка си, но далеч от татко си Сега!

Растат и ще пораснат с нашите гени

и нашата кръв тече по техните вени.

Но никога не ще бъде Така както Някога.

Аз Уважавам я, Тя майка е на Нашите Деца!