2.05.2015 г., 18:57

Тя

1.1K 0 0

Ако можех с четка да я нарисувам –

в косите ѝ бих сплел аз буен огън;

в очите ѝ щях аз да сътворя

тайнствените дълбини на океана;

устните ѝ – тях с пръсти щях да начертая –

кървави череши, росни в слънчева зарана;

лицето ѝ, изплувало наяве от магичен сън –

по детски чисто щях да го направя;

щеше да танцува сред златните жита, под небесата бурни,

с рокля феерична, бяла, бяла,

а будеща у мене мисли тъй порочни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...