Тя

Ако можех с четка да я нарисувам –

в косите ѝ бих сплел аз буен огън;

в очите ѝ щях аз да сътворя

тайнствените дълбини на океана;

устните ѝ – тях с пръсти щях да начертая –

кървави череши, росни в слънчева зарана;

лицето ѝ, изплувало наяве от магичен сън –

по детски чисто щях да го направя;

щеше да танцува сред златните жита, под небесата бурни,

с рокля феерична, бяла, бяла,

а будеща у мене мисли тъй порочни.