Тя
Останах сам аз, тъй си пожелах
без враг и без другар оставам.
Не съм бедняк, ала сърце е сиромах
останах сам и само себе си познавам.
А светли дни на този свят заварих
родих се в обич и край мен усмивки мили.
Но останах аз без моите другари
вече нови да намеря нямам сили.
Ала ето, че и самотата ми не е до век,
до мен застана тя, тъй прелестно красива.
До мен застана тя и аз съм пак човек,
душата моя с нейната се слива.
Не вярвах аз, че в този свят до мен
ще има някой толкова добър, човечен.
Ала въпрос измъчва ме и в този хубав ден,
дали не заслужавам аз да съм самотник вечен.
Избирам да остана с нея и отхвърлих самотата.
Не искам да съм сам и без приятели до край!
И ако питат ме "Кога щастлива е душата?"
ще отговоря "Когато с нея съм, за мене туй е рай!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиен Димитров Всички права запазени
