Тя
Тя
.............................................................
Тя няма кости и не сеща жал
в минути на раздор и на печал
и никога не носи вместо диадема
короната която дава но и взема
властта на славата да е потребна
като препечена кора от пита хлебна
природният талант да е себична
във всяка жажда по-различна
я прави част от нечие стенание
прикрито в мигове на отчаяние
и въпреки предлаганата ù утеха
тя носи кожата си като сетна дреха
зачевайки износва светлината
и ражда я напук на правилата
в постелята на мрачните видения
отхвърляща човешките съмнения
сражава се с представи и понятия
во истина в лъжовни възприятия
опъват мрежи - искат да я хванат -
какво пък с улова ще си останат
онези дето с лов се препитават
убият ли я хвалейки се съжаляват
за изстрела за времето необратимо
от тях превърнато във непростимо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
