10.08.2016 г., 16:20

Тя

809 0 3

Движението и е музика,

присъствието  муза,

усмивката щастие,

погледът любов.

 

Тя вижда през всички,

вижда и през теб.

Вижда  разбитото ти сърце.

Познава те.

 

Знае копнежите ти,

вижда мечтите ти,

разбира навиците ти,

усеща страховете ти.

 

Може да те излекува,

може и да те съсипе.

Тя е все по-близо.

Тя е част от теб.

 

Виждаш я в небето,

в минувачите,

в леглото си,

в теб самия.

 

Усещаш я под кожата си,

чувстваш я в ръцете си,

по усните си,

в сърцето.

 

Усещаш с нея цялост ,

после зависимост,

уязвимост

и накрая страх.

 

Отвътре си мрачен,

ставаш нервен,

после тих.

Вече си друг.

 

След миг тя изчезва като мираж.

 

Търсиш я в други.

В цвета на косата,

в присъствието,

в очите.

 

Не, не е тя.

И никога няма да бъде.

Вече не е част от теб.

Тя е само спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...
  • Поласкана съм, че творбата ми е била интересна за човек с толкова опит! Поздрави и от мен!
  • Интересна творба. Заинтригуваме и с интерес четох до отговора на финала. Поздравявам те, за точното представяне на спомена!
    Желая ти прохладна лятна вечер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...