Движението и е музика,
присъствието муза,
усмивката щастие,
погледът любов.
Тя вижда през всички,
вижда и през теб.
Вижда разбитото ти сърце.
Познава те.
Знае копнежите ти,
вижда мечтите ти,
разбира навиците ти,
усеща страховете ти.
Може да те излекува,
може и да те съсипе.
Тя е все по-близо.
Тя е част от теб.
Виждаш я в небето,
в минувачите,
в леглото си,
в теб самия.
Усещаш я под кожата си,
чувстваш я в ръцете си,
по усните си,
в сърцето.
Усещаш с нея цялост ,
после зависимост,
уязвимост
и накрая страх.
Отвътре си мрачен,
ставаш нервен,
после тих.
Вече си друг.
След миг тя изчезва като мираж.
Търсиш я в други.
В цвета на косата,
в присъствието,
в очите.
Не, не е тя.
И никога няма да бъде.
Вече не е част от теб.
Тя е само спомен.
© Диляна Райчева Всички права запазени