Тя
Срещнах очите - кафяви -
приказен, чист кехлибар,
стихът ми леко забави,
нечакан пролетен дар!
Носле с изящна извивка
на нежно, топло лице,
грее сърдечна усмивка,
прелестни малки ръце!
Здравей, ми каза гласче -
омайно - като песен,
към мен политна перце,
разлисти мойта есен.
Взрив от чувства стаени
в гърди - пустини, зреят
любов и страст пленени,
с трепет пак ще ме греят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
