Срещнах очите - кафяви -
приказен, чист кехлибар,
стихът ми леко забави,
нечакан пролетен дар!
Носле с изящна извивка
на нежно, топло лице,
грее сърдечна усмивка,
прелестни малки ръце!
Здравей, ми каза гласче -
омайно - като песен,
към мен политна перце,
разлисти мойта есен.
Взрив от чувства стаени
в гърди - пустини, зреят
любов и страст пленени,
с трепет пак ще ме греят!
© Иван Димитров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
