Тя не захвърля риза, съшита със истини –
закрепена стои на стобора,
с писък гони свраки крадливи,
видения, страх и мечти.
И по друмища – шарени стомни
вижда години отминали,
дращещо времето бременно
пак целува очите ѝ.
Добротата така и приличаа все още –
взела е всичко налично,
само с чанта, чадър и прегръдка,
застава няма пред своето искам.