Aug 14, 2018, 4:47 AM

Тя 

  Poetry » Other
592 0 2

Тя

 

Тя не захвърля риза, съшита със истини –

закрепена стои на стобора,

с писък гони свраки крадливи,

видения, страх и мечти.

 

И по друмища – шарени стомни

вижда години отминали,

дращещо времето бременно

пак целува очите ѝ.

 

Добротата така и приличаа все още –

взела е всичко налично,

само с чанта, чадър и прегръдка,

застава няма пред своето искам.

© Сис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??