Тя
Нова пътека намерихме,
слънце щастливо изгря.
Зрънце мечта ли обелихме?
Буйният град ни видя...
Тя се разля по табелите,
в бързия ход на деня...
Скръбно запя под тунелите,
в този живот - през нощта.
Тя се остави на вятъра,
литна, избрана за мен –
китно кокиче до шатъра,
полет на птиче до трен.
Тя не забрави лицата ни,
нашата мила сестра...
Има ли път за делата ни,
сила ще има в света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
