22.07.2009 г., 16:14

Тя

1.2K 0 6

Дръзка, непокорна,

бушува в мене тя.

Като мълния съдбовна,

предсказана, предопределена .

 

 

Страшна и бедствена,

неочаквана за мен и теб.

Разлюля нашите сърца

в бурята на любовта.

 

 

Тя? Нейното име е Реалността.

И няма излизане, няма връщане назад.

Завръща се като бумеранг.

Бягайки от нея с теб, тя завръща се...

 

 

отново, пак... по-страшна... и помитаща

(отвсякога).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...