Jul 22, 2009, 4:14 PM

Тя

  Poetry » Love
1.2K 0 6

Дръзка, непокорна,

бушува в мене тя.

Като мълния съдбовна,

предсказана, предопределена .

 

 

Страшна и бедствена,

неочаквана за мен и теб.

Разлюля нашите сърца

в бурята на любовта.

 

 

Тя? Нейното име е Реалността.

И няма излизане, няма връщане назад.

Завръща се като бумеранг.

Бягайки от нея с теб, тя завръща се...

 

 

отново, пак... по-страшна... и помитаща

(отвсякога).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...