Jul 22, 2009, 4:14 PM

Тя

  Poetry » Love
1.2K 0 6

Дръзка, непокорна,

бушува в мене тя.

Като мълния съдбовна,

предсказана, предопределена .

 

 

Страшна и бедствена,

неочаквана за мен и теб.

Разлюля нашите сърца

в бурята на любовта.

 

 

Тя? Нейното име е Реалността.

И няма излизане, няма връщане назад.

Завръща се като бумеранг.

Бягайки от нея с теб, тя завръща се...

 

 

отново, пак... по-страшна... и помитаща

(отвсякога).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...