Дръзка, непокорна,
бушува в мене тя.
Като мълния съдбовна,
предсказана, предопределена .
Страшна и бедствена,
неочаквана за мен и теб.
Разлюля нашите сърца
в бурята на любовта.
Тя? Нейното име е Реалността.
И няма излизане, няма връщане назад.
Завръща се като бумеранг.
Бягайки от нея с теб, тя завръща се...
отново, пак... по-страшна... и помитаща
(отвсякога).
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
