Тя
Тя разкъсва нощта и изпива ума ти до корен
и разстила го в смях под красивите боси нозе,
после с поглед напълва небето - потекло нагоре
и отива на юг в твойте мисли цветя да краде.
Тя обича да пее, когато заспиват дъгите
и от техните листи с усмивка души да преде
и в сърцето на лятото, някъде там под липите
от ухаещи чувства среднощен килим да тъче.
Тя е крехка... но в мислите дяволски скита
и намира от бурите вятър за свойте криле
и по пътя чертае съдби - като житена пита,
и оплита душите ни стари... с канап от сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
