6.10.2006 г., 22:02 ч.

Тя 

  Поезия
686 0 3
Обожавам когато вятъра си играе с косата ти,
Бих искал ръцете ми да са вятъра!
Искрите на слънцето блестящи в косите ти,
Честно, искам да съм част от пожара му!
Аромат на гора носиш със себе си,
Моля те пусни ме да изляза от таза гора.
Трудно ти е, за мен не по-лесно е.
Единственото богатство беше свободата ми,
Без да искаш - отне ми я!
Е сега поне съм наясно със себе си ...
Липсваш ми, не че съм те имал някога.
Искам те, но знам, че няма да те имам!

© Ивайло Йотов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ми няма идея, надявам се тази за която е писано един ден да го прочете.
  • Искащо и нежно звучи .
    А защо ли ... никога ?

    Поздрав и усмивка.
  • Радвам се за теб, но за мен остана неясна каква е идеята - обичам те, но повече обичам свободата си ли?
Предложения
: ??:??