pen4eto999 (Пенка Маринова)
13 152
21.12.2006 г., 11:56 ч.

Тя 

  Поезия
645 0 8
Тя беше малка, беше тя дете
мечтите, детски, бяха чисти те
една звезда, тя виждаше насън
детето търсеше звезди навън!
Наивни бяха, сънища красиви,
изпълнени със танци, самодиви,
така живееше в измислен свят,
той правеше живота по-богат.
И вярваше в доброто по света,
че свята, искрена е любовта
и него чакаше, облян във светлина,
жадуван принц да я прегърне в самота.
А времето минаваше, то бе река,
а малкото дете девойка е сега
живота, кулите от пясък, разруши
очите детски често пълнеха сълзи.
Пак самотна бе девойката,в нощта,
светлината търсеше сама в гора,
но в майска нощ, окъпана в дъжда
в съня видя любимата звезда
притихнала,и в тишината, чула звън,
изтича боса, развълнувана, навън.
Той беше сам и нея чакаше в дъжда -
пристъпи нежно и прегърна я в нощта,
целуна плахо две копнеещи очи:
За теб сега ще бъдат всичките звезди,
ще спрат дъждовни капки, твоите сълзи,
че теб обичам, мила! - тихо промълви.

© Пенка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??