Тя заседна на челото,
вече дълги години.
И ме гледа от упор,
не помръдва за миг.
И изтъква ми своите
неумолими мотиви,
и следи ме със поглед
на озъбен критик.
А пък аз я поглеждам
и усмихвам се кротко,
и поглаждам я с пръсти
още щом зазори. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация