Тя заседна на челото,
вече дълги години.
И ме гледа от упор,
не помръдва за миг.
И изтъква ми своите
неумолими мотиви,
и следи ме със поглед
на озъбен критик.
А пък аз я поглеждам
и усмихвам се кротко,
и поглаждам я с пръсти
още щом зазори.
Тя нехае за мен
и стои си на топло,
и рисува по челото
от живота бразди…
© Криси All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
