Тя заседна на челото,
вече дълги години.
И ме гледа от упор,
не помръдва за миг.
И изтъква ми своите
неумолими мотиви,
и следи ме със поглед
на озъбен критик.
А пък аз я поглеждам
и усмихвам се кротко,
и поглаждам я с пръсти
още щом зазори.
Тя нехае за мен
и стои си на топло,
и рисува по челото
от живота бразди…
© Криси All rights reserved.