Тя заседна на челото,
вече дълги години.
И ме гледа от упор,
не помръдва за миг.
И изтъква ми своите
неумолими мотиви,
и следи ме със поглед
на озъбен критик.
А пък аз я поглеждам
и усмихвам се кротко,
и поглаждам я с пръсти
още щом зазори.
Тя нехае за мен
и стои си на топло,
и рисува по челото
от живота бразди…
© Криси All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
