alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
1.08.2009 г., 20:50 ч.

Тя 

  Поезия » Философска
864 0 16

Той бе самото достолепие.

В профил, анфас - отвсякъде.

А тя приличаше на сепия,

изсъхнала на пясъка.

 

Той крачеше с походка нервна,  

авторитетно, като цар.

А тя подтичваше край него,

като пале след господар.

 

И него все го поздравяваха

минаващите покрай тях.

А нея все я подминаваха,

като случаен мъжки грях.

 

Но случи се, той се препъна

и падна в уличната прах.

Кордонът с хора  не помръдна,

но се заля във глупав смях.

 

А тя, приклекна и подложи

за помощ крехкия си гръб.

И дребната женица, Боже,

превърна се в опорен стълб.

 

Във амазонка се превърна

обикновената жена. 

Тя можеше да преобърне                             

зарад мъжа си планина...

 

И после пак поеха пътя,

като че ли не е било.

Защо си мисля, че светът бе

пораснал със една любов...

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??