Тя бе с дълбоки и чисти очи,

а косите ù пуснати до под раменете ù стигаха,

в които пръстите ми дълбоко се вплитаха

и за дълго в нощите  в тях оставаха.

Тя бе срамежлива, наивна и малка,

но устните ù жадуваха да бъдат опитани,

които целувах неспирно и страстно,

от които и днес сърцето ми спира.

Тя бе изкусително-невероятно красива.

От погледа ù се стрелваха безброй стрели,

от които кожата ми настръхваше цялата

и тялото ми го тръпки побиваха.

Тя ме издигаше нагоре във облаците,

умееше с лекота да го прави

и на ръцете си неспирно ме носеше,

когато я сграбчвах във моите.

Тя можеше и без думи да ме разбира,

да разкрие и най-дълбокото ми чувство.

Да ме обича такъв, какъвто съм,

и да не допусне никога да я забравя.

Калин Вълов

www.kalinvalov.hit.bg