7.08.2008 г., 6:53

Тя чака... теб! 

  Поезия
1812 0 34

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трогна ме определено !6 точки от мен !
  • Много добри произведения имаш...просто нямам думи
  • Благодаря, че ме почетохте отново и се спряхте тук!
  • "дъждът размива глината по склона,

    светкавица се гъне и... плющи,

    отблясва в старата икона

    и тихото в душата и крещи,"

    И всеки този крясък нощем чува
    в съня където още е дете...
    И майчините сълзи пак рисуват
    очакване със болка във сърцето....

    Поклон Вальо!

  • Дълбаеш в душите ни!...
  • Нека не забравяме... забравените!
  • Определено умееш да достигнеш дълбоко в душата... Поклон пред майсторството ти!!
  • Не зная какво да кажа! И майка съм, и дъщеря!...
    Стегна ме гърлото и буца ми заседна! Страшно силен сих, Вальо!!!
  • Защо ме хвана така силно ... Едва дишам... Мъка е, болка !
  • Тъжно, наистина...
  • Боже...само като прочетох...
    никак...не ми се плачеше...а ревнах с глас...
    надминал си себе си...душата ми с памук извади...
    ех...Вале...как да не те обича човек...
  • Ани, не зная какво да кажа, чувствам се поласкан.....
  • ...
    Вальо, логнах се заради твоя стих. Днес ми беше тръгнало на просълзяване от различни емоции, но сега си беше чист рев. Благодаря, че ме върна и към другия стих, който съм пропуснала. Оставам разтърсена след прочита им. Не зная дали днес бих прочела друго!
    !!!
  • Не мога да коментирам...
  • Тъжно много тъжно .
  • Молитва тъжна на старица -
    детето свидно да се върне.
    Живот - догаряща свещица
    изгасва, без да го прегърне.
  • Гери, разплака ме! Майка ми не успя да ме дочака да се върна от чужди земи. Е, накрая се върнах но.... След нея остана, само вина!!!!

    Виж тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=108694
  • Напомни ми "Голгота" - разказ на столетница от Родопите - от книгата "Забравените от небето" на Екатерина Томова.
    * * *
    ...Снощи щях да си умра...
    И гледам, от хълма Голгота два ангела слизат, със сини крилца. Дойдоха при мен.
    - Хайде, баба Дафино, готова ли си?
    - Чакайте бе, ангели, почакайте ме още ден... мойто момче трябва да си дойде, да го видя и утре вечер ще ме отведете, моля ви се, ангели!
    - Оставяме те, защото майчиното желание е по-силно от смъртта!
    ...Трийсет години минаха откак Георги се скита по чуздата държава...
    Ела си бе, сине, ела си до довечера да ме видиш. Баща ти като си умираше, ми заръча да те дочакам...
    Знаеш ли какво значи син да чакаш... Майката трябва да може и най-дългото да дочака...
    * * *
    Отнесох се... Но наистина много ме развълнува стихотворението ти! Поздрав!
  • Прекрасен стих.
  • Разкош !!!Отново...
  • Болката е голяма и сърцето кърви, дано все по-малко майки, чакат така, своите синове и дъщери.
  • Забравени...
  • Хубав стих,тъжен но хубав...
  • Това е онази връзка между майка и дъщеря, която остава завинаги, която достига ги навсякъде ... дори да не е успяла да дойде в този миг, прегръдката на МАМА ще пари вечно дъщерята.
    Болката, която струи от стиха ти - кърви!
  • !!!

    Човече*
  • Великолепно, Вальо!!! Аплодирам!!!
  • " Когато болката се плисне по бръснача "

    Великолепно!
  • Това е тъжно!
    Успя да ме докоснеш!
  • Разтърсващо.
  • Настръхнах
  • Силна, истинска поезия!
  • О,БОЖЕ-Е-Е!!!
  • Без думи!
  • Тъжно и реално!
Предложения
: ??:??