Тя чака... теб!
* * *
Когато болката се плисне по бръснача
и покапе тя по сухите ръце,
и гарванът простене в здрача
с уплашено до смърт лице,
оглежда се в прехапаните устни
на майката с превити колена,
не искайки да я напусне
и бие яростно с крила,
дъждът размива глината по склона,
светкавица се гъне и... плющи,
отблясва в старата икона
и тихото в душата и крещи,
прогонва мрака мъничка свещица
в треперещите пръсти на жена,
самотна, дребничка старица
поддържа "огъня", една....
И... чака...
- Защо не идваш, дъще?
Ела, да те прегърна, мама,
че "време е"...
да си отида...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
