Тя е слънчево момиче,
но понякога вали,
облачно във мен наднича
с чувствените си дъги...
Тя е весело момиче,
със усмивка - звездопад...
На луната ми прилича
вечер в падащия хлад...
Тя е огнено момиче
и камина за мечти...
във жаравата ù - поглед
не угасвам до зори...
Тя е моето момиче –
с устни изворна вода
и щом жадно я обичам
се превръща във жена...
© Михаил Цветански Всички права запазени