юли 2011 Румяна Славова
Градина, есен и листа,
скамейка, шепот сладък...
А сред листата Той и Тя -
любов и тъй нататък...
За "още" молеше го Тя.
За "още"... до припадък!
Беше доста нежен Той
и остави И "подарък"...
Сърце, Той в ръцете ù остави
и тръгна си забързан-нататък, и нататък.
Кога ли ще се върне Тя не знае,
но още чака и се моли!
Сърцето, с длани меки,
Тя до своето сърце притиска,
нашепва,тихичко говори:
"Любов, върни се!Аз те чакам -
още..."
Първи куплет - по стихотворение на Радой Ралин "Безглаголно стихотворение"
© Румяна Славова Всички права запазени