Тя идва
Тихо пристъпва, безшумно почти,
но във въздуха се носи аромат.
И отново няма да разберем дори
в кой ден ще спре на нашия праг.
Неусетно всичко ще завладее,
ще са пълни със трепет сърцата,
птичките нежни песни ще пеят
и ще я възхваляват до небесата.
Откакто светът съществува
така при нас пристига Пролетта.
Защо ли тогава се вълнувам
и вечно я сравнявам с Любовта …
Нека да отворим сърцата,
нека посрещнем пак Пролетта,
нека усмивка грее на лицата,
нека има любов и красота!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Маринов Всички права запазени
