Регина (Радост Даскалова)
374 1427
21.04.2014 г., 13:01 ч.  

Тя игра „ва банк“ 

  Поезия
510 0 8

Тя е празна под роклята от моаре

и по плажа се скита самотна.

Празно е и кокетното й портмоне,

след последната едра банкнота.

Стъпалата й гали среднощно море,

зад гърба и блести Монте Карло.

Равнодушна върви, без да знае къде,

като вещ, проиграна на карти.

Там, зад нея, останаха сред светлини,

суетата и чашите с вино,

бакарата, рулетките, смях на жени,

и жетоните с надпис „Казино“.

 

Беше влюбена глупаво в млад бонвиван,

на Фортуната сляпа поклонник,

по игралните маси, без ум, без „таван“ -

със съдбата игра неотклонно.

Тя игра на 13... игра тя „ва банк“ -

крупието изгледа я хладно.

Завъртя се рулетката в бавен каданс,

но 13 – така не се падна.

 

Бе играта „ва банк“ със последни пари,

вече нямаше никой и нищо...

Нито жест, нито дума, нито поглед дори -

бонвиванът оказа се хищник.

Той остана, увлечен в поредна игра,

тя си тръгна – за него бе нула.

Още плажът не беше посрещал жена,

да е толкова празна под пулса.

 

А луната над нея наведе лице,

да й влее от своето пълно,

през вълните протегна седефни ръце

и пътека към нея придръпна.

И разтвори се роклята от моаре

по пътеката, там, сред вълните...

Да приспят на гърдите си празно сърце,

най-добре го умеят луните.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??