Тя игра „ва банк“
Тя е празна под роклята от моаре
и по плажа се скита самотна.
Празно е и кокетното й портмоне,
след последната едра банкнота.
Стъпалата й гали среднощно море,
зад гърба и блести Монте Карло.
Равнодушна върви, без да знае къде,
като вещ, проиграна на карти.
Там, зад нея, останаха сред светлини,
суетата и чашите с вино,
бакарата, рулетките, смях на жени,
и жетоните с надпис „Казино“.
Беше влюбена глупаво в млад бонвиван,
на Фортуната сляпа поклонник,
по игралните маси, без ум, без „таван“ -
със съдбата игра неотклонно.
Тя игра на 13... игра тя „ва банк“ -
крупието изгледа я хладно.
Завъртя се рулетката в бавен каданс,
но 13 – така не се падна.
Бе играта „ва банк“ със последни пари,
вече нямаше никой и нищо...
Нито жест, нито дума, нито поглед дори -
бонвиванът оказа се хищник.
Той остана, увлечен в поредна игра,
тя си тръгна – за него бе нула.
Още плажът не беше посрещал жена,
да е толкова празна под пулса.
А луната над нея наведе лице,
да й влее от своето пълно,
през вълните протегна седефни ръце
и пътека към нея придръпна.
И разтвори се роклята от моаре
по пътеката, там, сред вълните...
Да приспят на гърдите си празно сърце,
най-добре го умеят луните.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
