Изписани и изказани са много неща,
за чувството най-велико на света,
възпяват я в песни
и на поетите често муза е тя,
но и до днес загадка си остава ЛЮБОВТА!

Казват за нея че е с много лица...
възражда човека,
 но и погубва го Тя!
За нея войни са се водили
и много кръв се е проляло,
но пак със нейна помощ
човечеството и до днес е оцеляло!

Всеки от нас стреми се към нея,
 и щастливец е който я има,
тя носи радост в сърцата ни
и всеки във нея утеха намира...
Но често се случва щом я открием,
да я приемем за даденост,
                      да не я оценим,
и когато усетим че губим я
                      и от нас си отива...
правим невъзможното
                      да я задържим!

Любовта е нежно цвете
                     и изисква грижи,
ако е гледана добре
                      за нас ще разцъфти...
ще ни радва дълго с красотата си
и ще милва нашите души!