Тя ми липсва
ТЯ МИ ЛИПСВА
… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб,
ще ветролейна русата ти грива, доде летя в Галактиките – вдън,
и ти ще бъдеш толкова красива! – Жена, слетяла в моя стих и сън,
ще ми се сънят светлите ти рокли, дъхът на твоя крем и руж и грим,
със теб живея в къщичка без покрив! – дано из Рая някой ден летим.
Прощално ще ти милна тихо клипса и нейде си след миг ще отлетя.
Жена, която истински ми липсва! – но някой ден ще бъде моя Тя.
11 декемврий 2023 г.
гр. Варна, 19, 05 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
