Устни се сляха в мене.
Сърце, обградено с мисли.
Нима не чуваш сърцето ми, то тупти и спира да бие.
Римите ме подгониха.
Телефона спря да диша по теб, но ранени ръце те обхождаха по тялото ми.
Говоря ти, но не ме разбираш.
Крехко огънче полепна в мен.
Слях се и се стопих.
Прости ми, мое сърчице.
Обичай ме ....
© Десислава Танева Всички права запазени