30.11.2010 г., 12:07

Тя пак иска реванш

1.1K 0 0

Където двама са слети,
където сме ние с теб,
любовници винаги слепи,
останали без късмет.
Любовта не ни заслужава -
тя сега пак иска реванш,
ти ако можеш - прощавай,
но аз бягам от новия шанс.

Виновни сме с изневери,
зачатия, хапчета и аборт!
В нас кой би намерил
любовта в срамен комфорт?
И защо пък ще ни спира,
тя сега пак иска реванш -
вътре в нас ще намира
отдавна загубен романс.

Който това ще познае -
да бяга, преди да се е поболял!
Чувствата виждат накрая,
че белия флаг съм развял!
Не ми трябва победа,
но тя сега пак иска реванш,
а ти докато мене ме гледаш,
започваш да губиш кураж!

И щом те искам, убий ме!
Това само ще ни погуби,
между нас ласките скрити,
постепенно ни правят на луди.
Любовта дали ще спечели -
тя сега пак иска реванш!?
Срещу опитите ни смели,
да я предидим в аванс...
любовта дали ще спечели,
тя пак иска реванш...
тя пак иска реванш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...