Тя разрешава проблемите си с цветя
За майка ù
Лудата
Аз си играя във пясъка
Строя си стена
Докато дойдат вълните ù
Да я срутят
Трепери във тъмното
Хапчетата в ръката ù
Стиска ги като побъркана
И ги хвърля в краката си
Боси са
И са студени
Нощите прекарани в затвора
(в един малък град – Варшава)
Играем на карти
Четем
И чакаме като кучета до прозорците
Обаждам ù се понякога
Да чуя свободата ù
Но тя е пак пияна
И е пропушила евтини цигари
Тя разрешава проблемите си с...
Тънки чорапогащници
Черни като на погребение
Няма никакъв ред в косата ù
И няма никакъв спомен за мене
Но аз ù се обаждам понякога
И сестрите ми казват че я няма
В килията ми са като коледни подаръци
Още хиляди дни
Наредили са се в очакване
Мяукат и се търкат във краката ми
* * *
Аз ще изляза
За малко навън
Ще завъртя опашката си
И ще се ощипя насън
17 януари 2011 г.
*посветено на Хесус (Джо) Саларез
© Десислав Илиев Всички права запазени