Тя си спинка сладко, сладко
Тя си спинка, тя си спинка,
под завивчицата мека.
Сладка е, като картинка,
цункам си я по нослето.
И оставям я да нанка,
а така ми се лудува...
Е, ще чакаш, казвам, Жорка,
но нали ми се целува,
та броя секунди дълги,
а минутите, еони ...
Ех, че трудно, мъка, мъка,
е с бушуващи... хормони...
20.05.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
