Тя, той, то
Тя:
.Девет кръга делят ме от Рая
и пътеки с неясна посока.
Любовта и във двата си края
се оказа потънала в болка.
Аз съм всекиму вече ненужна
и сълзите ми нищо не значат.
Добротата е глупава длъжност.
Страховете са често палачи.
Тук съм. В ниското. Има утайка.
Как с тъгата човекът борави?
Аз – жена. По професия “Майка”
уча се да живея по навик.
Той:
Тази вечер отново ме няма.
Любовта се превърна в привичка.
А детето все плаче за мама.
Аз съм вечно виновен за всичко.
Не помагам. Не струвам петаче.
Не обичам. Не мога. Не трябва...
Хей, човек съм. И кръста си влача.
И обменям живота за хляба.
Тази кръчма ми носи утеха.
Не, не искам в дома си да ида.
Всеки сам си избира пътеката
всеки губи понякога свидното.
Детето:
Мама плаче. А татко го няма.
Гледам нощем: “Замръзнало Кралство”
Искам много да стана голяма!
И планувам перфектните бягства
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
