Тя умря
832
0
0
Първият ми спомен?
Ударите на дъжда в града бетонен
Аромат на борова кора в септемврийския сумрак
Безцелно паднал сняг,
украсен от уличната светлина
Буден сън в булото на реалност спорна
С кашмирени коси
Закриват тъжни сивкави очи
Дявол с ореол, обречен все над някого да бди
Дом пореден в душата ми наивна преоткри
И зимата на гости приех,
красотата и от слънцето
опазвах ден и нощ,
но пролетта да почака не можа...
Лъчиста утринна зора.
Красиво тя умря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Всички права запазени
