Тя умря

Първият ми спомен?

Ударите на дъжда в града бетонен

Аромат на борова кора в септемврийския сумрак

Безцелно паднал сняг,

украсен от уличната светлина

Буден сън в булото на реалност спорна

С кашмирени коси

Закриват тъжни сивкави очи

Дявол с ореол, обречен все над някого да бди

Дом пореден в душата ми наивна преоткри

И зимата на гости приех,

красотата и от слънцето

опазвах ден и нощ,

но пролетта да почака не можа...

Лъчиста утринна зора.

Красиво тя умря.