Първият ми спомен?
Ударите на дъжда в града бетонен
Аромат на борова кора в септемврийския сумрак
Безцелно паднал сняг,
украсен от уличната светлина
Буден сън в булото на реалност спорна
С кашмирени коси
Закриват тъжни сивкави очи
Дявол с ореол, обречен все над някого да бди
Дом пореден в душата ми наивна преоткри
И зимата на гости приех,
красотата и от слънцето ...