17.02.2009 г., 23:45

Тясната врата

2K 0 30
 

 

 

Бях за малко тук. Сега си тръгвам.

Въздухът е лепкав. Не достига...

Задушава ме.

                                (Не се залъгвам.)

Думите са с тежест на верига...

Слово бяха...

                            форма на Живот...

струни бели...

                       връзките на времето.

Днес са лустро...

                            (дяволски хомот)...

... Казват, на скала не никне семето,

а и къща...

                    в пясъци...

                                       не се гради...

(Мисълта отдавна има смисъл.)

Но суровото със сухото гори...

(И това народът го е писал.)

 

Както и, че с мнима доброта

е осеяна пътеката към ада...

Ала Пътят е през Тясната врата -

тя, широката, сама си се отваря!...

 

 

 

 

                         ***

Но, всъщност, собствената ни цена

не с крачките в широкото се мери...

... Дали били сме дъб или върба,

ще разберем пред Истинските двери!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбока вода си...много!!!
    Поздравления - великолепно изречено!
  • ^^^ Поли!
  • "Думите са с тежест на верига...

    Слово бяха...

    форма на Живот..."

    За избраните разбрали и орисани
    да изписват всеки негов ход...
  • Поли...спря ми дъхът...
    дали дъб...дали върба...важното е да сме били на мястото си...
    прегръщам те с много обич.
  • Да, наистина, когато се озовем пред ``Истинските двери,,ще разберем дали всичко,което сме сторили с най-добри намерения не ни е довело(през парадната врата) в ада, защото истината е многолика и тясната пътека или врата понякога изглежда достатъчно широка, в зависимост от гледната ни точка.

    Приемам ,,върба,, и ,,дъб,, като метафори, макар че според някои източни схващания може да се разбира и букварно.

    Наитина сме тук за малко.Важното е да разберем преди ,,Истинските двери,, кои сме, защо сме тук и къде отиваме.Но темата е твърде обширна за едно стихотворение, затова не отивай никъде - задължена си да напишеш още много по темата и не само по нея.В ,,Притчи Соломонови е казано ,,Комуто много е дадено много ще се иска от него.,,
    Е, ние (позволих си да пиша не само от мое име) искаме още много.

    Благодаря за прекрасните стихове!
    И честита Баба Марта!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...