17 feb 2009, 23:45

Тясната врата

  Poesía
2K 0 30
 

 

 

Бях за малко тук. Сега си тръгвам.

Въздухът е лепкав. Не достига...

Задушава ме.

                                (Не се залъгвам.)

Думите са с тежест на верига...

Слово бяха...

                            форма на Живот...

струни бели...

                       връзките на времето.

Днес са лустро...

                            (дяволски хомот)...

... Казват, на скала не никне семето,

а и къща...

                    в пясъци...

                                       не се гради...

(Мисълта отдавна има смисъл.)

Но суровото със сухото гори...

(И това народът го е писал.)

 

Както и, че с мнима доброта

е осеяна пътеката към ада...

Ала Пътят е през Тясната врата -

тя, широката, сама си се отваря!...

 

 

 

 

                         ***

Но, всъщност, собствената ни цена

не с крачките в широкото се мери...

... Дали били сме дъб или върба,

ще разберем пред Истинските двери!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дълбока вода си...много!!!
    Поздравления - великолепно изречено!
  • ^^^ Поли!
  • "Думите са с тежест на верига...

    Слово бяха...

    форма на Живот..."

    За избраните разбрали и орисани
    да изписват всеки негов ход...
  • Поли...спря ми дъхът...
    дали дъб...дали върба...важното е да сме били на мястото си...
    прегръщам те с много обич.
  • Да, наистина, когато се озовем пред ``Истинските двери,,ще разберем дали всичко,което сме сторили с най-добри намерения не ни е довело(през парадната врата) в ада, защото истината е многолика и тясната пътека или врата понякога изглежда достатъчно широка, в зависимост от гледната ни точка.

    Приемам ,,върба,, и ,,дъб,, като метафори, макар че според някои източни схващания може да се разбира и букварно.

    Наитина сме тук за малко.Важното е да разберем преди ,,Истинските двери,, кои сме, защо сме тук и къде отиваме.Но темата е твърде обширна за едно стихотворение, затова не отивай никъде - задължена си да напишеш още много по темата и не само по нея.В ,,Притчи Соломонови е казано ,,Комуто много е дадено много ще се иска от него.,,
    Е, ние (позволих си да пиша не само от мое име) искаме още много.

    Благодаря за прекрасните стихове!
    И честита Баба Марта!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...