Feb 17, 2009, 11:45 PM

Тясната врата

  Poetry
2K 0 30
 

 

 

Бях за малко тук. Сега си тръгвам.

Въздухът е лепкав. Не достига...

Задушава ме.

                                (Не се залъгвам.)

Думите са с тежест на верига...

Слово бяха...

                            форма на Живот...

струни бели...

                       връзките на времето.

Днес са лустро...

                            (дяволски хомот)...

... Казват, на скала не никне семето,

а и къща...

                    в пясъци...

                                       не се гради...

(Мисълта отдавна има смисъл.)

Но суровото със сухото гори...

(И това народът го е писал.)

 

Както и, че с мнима доброта

е осеяна пътеката към ада...

Ала Пътят е през Тясната врата -

тя, широката, сама си се отваря!...

 

 

 

 

                         ***

Но, всъщност, собствената ни цена

не с крачките в широкото се мери...

... Дали били сме дъб или върба,

ще разберем пред Истинските двери!...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дълбока вода си...много!!!
    Поздравления - великолепно изречено!
  • ^^^ Поли!
  • "Думите са с тежест на верига...

    Слово бяха...

    форма на Живот..."

    За избраните разбрали и орисани
    да изписват всеки негов ход...
  • Поли...спря ми дъхът...
    дали дъб...дали върба...важното е да сме били на мястото си...
    прегръщам те с много обич.
  • Да, наистина, когато се озовем пред ``Истинските двери,,ще разберем дали всичко,което сме сторили с най-добри намерения не ни е довело(през парадната врата) в ада, защото истината е многолика и тясната пътека или врата понякога изглежда достатъчно широка, в зависимост от гледната ни точка.

    Приемам ,,върба,, и ,,дъб,, като метафори, макар че според някои източни схващания може да се разбира и букварно.

    Наитина сме тук за малко.Важното е да разберем преди ,,Истинските двери,, кои сме, защо сме тук и къде отиваме.Но темата е твърде обширна за едно стихотворение, затова не отивай никъде - задължена си да напишеш още много по темата и не само по нея.В ,,Притчи Соломонови е казано ,,Комуто много е дадено много ще се иска от него.,,
    Е, ние (позволих си да пиша не само от мое име) искаме още много.

    Благодаря за прекрасните стихове!
    И честита Баба Марта!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...