9.08.2009 г., 22:58

Тъга

559 0 0

Тя просто стоеше...
Нейната музика звучеше...
Mрачна и тъжна беше...

Тя мислеше...
За него...
За тях...
Какво се случи?
Дали ще сполучи?

Не й се мислеше за това...
Но по лицето й падна сълза...
Последва я още една...

За какво бе всичко това?
Заради нея... любовта...

Той й се закле...
Каза: „Ти си моето сърце...“
Не спря да мисли за това...
Тя просто... пощуря...

Толкова много го обичаше...
Толкова пъти в любов му се вричаше...
Дали имаше смисъл?
Никой не бе обсебвал така нейната мисъл...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лудоту Чипу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...