Aug 9, 2009, 10:58 PM

Тъга

Poetry

562 0 0

Тя просто стоеше...
Нейната музика звучеше...
Mрачна и тъжна беше...

Тя мислеше...
За него...
За тях...
Какво се случи?
Дали ще сполучи?

Не й се мислеше за това...
Но по лицето й падна сълза...
Последва я още една...

За какво бе всичко това?
Заради нея... любовта...

Той й се закле...
Каза: „Ти си моето сърце...“
Не спря да мисли за това...
Тя просто... пощуря...

Толкова много го обичаше...
Толкова пъти в любов му се вричаше...
Дали имаше смисъл?
Никой не бе обсебвал така нейната мисъл...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0