Тя просто стоеше...
Нейната музика звучеше...
Mрачна и тъжна беше...

Тя мислеше...
За него...
За тях...
Какво се случи?
Дали ще сполучи?

Не й се мислеше за това...
Но по лицето й падна сълза...
Последва я още една...

За какво бе всичко това?
Заради нея... любовта...

Той й се закле...
Каза: „Ти си моето сърце...“
Не спря да мисли за това...
Тя просто... пощуря...

Толкова много го обичаше...
Толкова пъти в любов му се вричаше...
Дали имаше смисъл?
Никой не бе обсебвал така нейната мисъл...