9 ago 2009, 22:58

Тъга

Poesía

560 0 0

Тя просто стоеше...
Нейната музика звучеше...
Mрачна и тъжна беше...

Тя мислеше...
За него...
За тях...
Какво се случи?
Дали ще сполучи?

Не й се мислеше за това...
Но по лицето й падна сълза...
Последва я още една...

За какво бе всичко това?
Заради нея... любовта...

Той й се закле...
Каза: „Ти си моето сърце...“
Не спря да мисли за това...
Тя просто... пощуря...

Толкова много го обичаше...
Толкова пъти в любов му се вричаше...
Дали имаше смисъл?
Никой не бе обсебвал така нейната мисъл...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0