19.02.2013 г., 9:06

Тъга

998 0 0

Питам, питам, питам и все въпроси без отговори.

Вечно търся нещо, изплъзващо ми се.

Вината ме разяжда и руши съня ми.

Животът ми е капка в океана, а аз не мога да го спра.

Смъртта е лесен изход, но не би, страхливците живеят дълго, тихо и нещастно.

А другите щастливи са около мен, не ги вълнуват мислите

дълбоки и не разбират ужаса на живота.

Ангелът и дяволът ме дърпат, не мога да избера.

Аз добра ли съм или съм зла?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....