19.02.2013 г., 9:06

Тъга

994 0 0

Питам, питам, питам и все въпроси без отговори.

Вечно търся нещо, изплъзващо ми се.

Вината ме разяжда и руши съня ми.

Животът ми е капка в океана, а аз не мога да го спра.

Смъртта е лесен изход, но не би, страхливците живеят дълго, тихо и нещастно.

А другите щастливи са около мен, не ги вълнуват мислите

дълбоки и не разбират ужаса на живота.

Ангелът и дяволът ме дърпат, не мога да избера.

Аз добра ли съм или съм зла?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...