Питам, питам, питам и все въпроси без отговори.

Вечно търся нещо, изплъзващо ми се.

Вината ме разяжда и руши съня ми.

Животът ми е капка в океана, а аз не мога да го спра.

Смъртта е лесен изход, но не би, страхливците живеят дълго, тихо и нещастно.

А другите щастливи са около мен, не ги вълнуват мислите

дълбоки и не разбират ужаса на живота.

Ангелът и дяволът ме дърпат, не мога да избера.

Аз добра ли съм или съм зла?