19 февр. 2013 г., 09:06

Тъга

995 0 0

Питам, питам, питам и все въпроси без отговори.

Вечно търся нещо, изплъзващо ми се.

Вината ме разяжда и руши съня ми.

Животът ми е капка в океана, а аз не мога да го спра.

Смъртта е лесен изход, но не би, страхливците живеят дълго, тихо и нещастно.

А другите щастливи са около мен, не ги вълнуват мислите

дълбоки и не разбират ужаса на живота.

Ангелът и дяволът ме дърпат, не мога да избера.

Аз добра ли съм или съм зла?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ааа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...