17.03.2012 г., 15:12 ч.

Тъга 

  Поезия » Друга
642 0 1

Сърцето ми с тъга се пълни,

че трябва с теб да се простя,

че нивга няма да те видя,

че занапред ще бъда аз сама.

 

Горчиви сълзи аз проливам

и проклинам своята съдба,

защо отне тя любовта ми,

защо сърцето ми разби така.

 

Но няма кой да отговори,

не може никой да узнай

какво решила е съдбата,

какъв ще бъде земният ни край.

 

Животът ни на този свят е кратък

и трябва ний по-малко да грешим,

в любов и радост да живеем

и на любимите си хора да простим.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??