Тъга
Сърцето ми с тъга се пълни,
че трябва с теб да се простя,
че нивга няма да те видя,
че занапред ще бъда аз сама.
Горчиви сълзи аз проливам
и проклинам своята съдба,
защо отне тя любовта ми,
защо сърцето ми разби така.
Но няма кой да отговори,
не може никой да узнай
какво решила е съдбата,
какъв ще бъде земният ни край.
Животът ни на този свят е кратък
и трябва ний по-малко да грешим,
в любов и радост да живеем
и на любимите си хора да простим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени
